Комуникации

170 е-услуги ще предлага държавата след три години

Александър Главчев

България за пръв път прилага централизирана политика по отношение на електронното управление, като целта на този подход е да се преодолее разпокъсаното внедряване на частични и често несъвместими решения. Това сподели Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографската политика и председател на Съвета за киберсигурност към Министерския съвет по време на откриването на 21-та конференция по е-управление, организирана от ICT Media, Капитал и ISACA Sofia Chapter.

Друго предизвикателство се е оказала остарялата правна рамка, довела до нуждата от промени в стотици нормативни актове. Също така обща стратегия по отношение на координационните мерки изисква и кибер сигурността, която е неизменна тема, когато става дума за дигитализация.

"Съветът за киберсигурност към Министерския съвет ще анализира тенденциите при кибер заплахите, рисковете и методите за противодействие, както и развитието на необходимия капацитет, обяви Николова. Ще предлагаме решения и действия по конкретни казуси. Сега усилията са насочени и към обучението на служителите в администрацията за изграждане и развиване на навици за кибер етика."

Навлизането на електронните устройства в ежедневието изисква нов подход в предоставяните услуги за гражданите и бизнеса и затова Столична община вече разполага с ресор за дигитализация, съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова по време на встъпителната сесия на конференцията.

"Като кмет за мен е важно прилагането на иновативни решения в управлението на града и проектите за неговото развитие, сподели още тя. Въвеждането на повече електронни услуги е част от стратегическите ни приоритети, с които искаме да подобряваме живота на хората и условията за бизнеса."

Според кмета на Столична община най-голям напредък по отношение на дигитализацията има в направлението "Архитектура и градоустройство". Налице са услуги за издаване на удостоверение за устройствен статут, за индивидуална поставяне на преместваеми обекти и т.н. През следващите месеци се очаква стартиране на три нови електронни услуги: за подаване на заявления за разрешения за строеж, за разрешение за поставяне на преместваеми обекти и за получаване на виза по чл. 130 от Закона за устройство на територията.

Сред плановете на СО за следващите две години е увеличаване на броя на предлаганите електронни услуги от 50 до 170. Приоритетно, до 12 месеца, ще бъдат дигитализирани 15-те най-използвани такива. Предвижда се свързване на на няколко регистъра, чрез което да отпадне нуждата от издаване на някои удостоверения например за записване на деца в детски градини. Не на последно място от общината планират в рамките на годината да направят общодостъпни още няколко масива от данни. Според Фандъкова на тяхна база местни стартиращи компании ще могат да използват за иновативни градски решения.


Проблеми на местно ниво


"Утвърждаването на електронните услуги на местно ниво е конкретен измерител за ефективността на нашите администрации", подчерта Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

По думите ѝ засега обаче в националните концепции за развитие на електронните услуги на общините все още се гледа като на източник на данни и краен доставчик на услуги. "Време е общините да бъдат възприемани като реален партньор и да получат широк достъп до централизираните ИТ ресурси и регистри, което значително ще облеки процесите по обслужване на гражданите и бизнеса - посочи Георгиева. Това ще улесни значително предоставянето на вътрешно административни услуги и ще ни помогне да спрем да изискваме хартиени документи."

За пример бе даден предоставеният преди пет години достъп до централизираните регистри на МВР за моторните превозни средства. По думите на директора на НСОРБ всички местни администрации отчитат положителен ефект не само на приходите от данъци, но от гледна точка на възможността за споделен контрол с централните институции.

Едва 36 общини активно работят през централизирания портал за заявяване, плащене и предоставяне на услуги, подчерта още Георгиева, допълвайки че проблемът не винаги е местните администрации. От там отчитат и трудности при убеждаването на гражданите да ползват портала. На места липсва мотивация за въвеждането на услуги породена от обезлюдяването, т.е. намаляването на реалните потребители. Някои местни администрации не само не поддържат електронен обмен на документи, но и не за склонно да признават такива издадени другаде по електронен път.

В края на изказването си директорът на НСОРБ очерта и няколко практически проблема, стоящи пред общините искащи да реализират електронни услуги. Георгиева определи като драконови и прекалено скъпи минималните изисквания за мрежова и електронна сигурност, приети чрез наредба в края на 2019 г. Друг проблем е неяснотата с проекта за широколентов достъп до интернет в отдалечените и селските райони.


Е-управлението и промените в нормативната база


Първата сесия на конференцията започна с представяне на работата на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ). По думите на нейния председател Атанас Темелков около 2% от щата на администрация е зает с изграждане и поддържане на информационните системи на държавата. Предвиденото в държавния бюджет в тази насока пък е около 0,1% от БВП или 100-140 млн. лв. годишно. Към тази сума трябва да се прибавят и средствата от оперативните програми, като до 2023 г. от там се очакват още около 600 млн. лв. за изграждане на информационни системи, свързани с електронното управление.

В презентацията участваха директорите на шест от седемте дирекции на Агенцията, които представиха новостите в ръководените от тях звена. Иван Модев, директор на дирекция "Бюджетен контрол и изпълнение на проекти", призова колегите си от държавната администрация да въведат необходимите данни в регистъра на информационните ресурси, една от целите на който е да помага при бюджетните прогнози.

Мариана Цвяткова, директор на дирекция "Електронна идентификация" пък сподели, че след въвеждането на облачен мобилен електронен подпис през миналата година, тази година сигурността ще бъде допълнена чрез модул за двуфакторна автентикация. Николай Минев, директор на дирекция "Единен системен интегратор" допълни една основните цели на Агенцията е данните, бидейки един от основните капитали на обществото, да се обработват чрез оперативно съвместими модели и да бъдат стандартизирани и централизирани.

Николай Петров, директор на дирекция "Единен системен оператор" сподели информация за идеята, стояща зад държавния хибриден частен облак. "Това е мощен инструмент за ускоряване на процесите по разработка и внедряване на електронни услуги, обясни той. Предоставяйки единна среда на разработчиците ние ще ги освободим от отговорността да се занимават с осигуряването на инфраструктурата." Очакваният са това да позволи по-бързо и пускане на нови услуги и да съкращава необходимите разходи. Самият държавен облак трябва да стане факт в средата на следващата година. Въпреки това, според Петров може да се каже, че в облака вече се намират 30 функционални системи, сред които например са единният портал за достъп до услуги, както и порталът за отворени данни.

Според Васил Грънчаров, директор на дирекция "Мрежова и информационна сигурност" през последната година и половина е създадена нова нормативна уредба в тази насока. Тук попада и приетият през есента на 2018 г. Закон за киберсигурност, в чийто обхват влизат и операторите и доставчиците на цифрови услуги. Васил Василев, директор на дирекция "Контрол, административнонаказателна дейност и експлоатация" обяви, че от ноември 2019 г. в ДАЕУ е работи специално звено за контрол на администрациите, свързани с електронното управление. Сред задачите му е следене на съгласувателните процедури за бюджетен контрол, актуализиране на регистъра за е-услуги, следене актуалността и ефективността им и др.

По време на първата сесия презентации изнесоха още Новица Ниниц, ръководител на дивизиите за Модернизация на приложенията и Интеграция за Централна и Източна Европа в IBM Cloud & Cognitive Software (партньор на NDB), Марчин Матушевски, главен инженер поддръжка, Axence (партньор на Nikrama) и Александър Петков, директор "Иновации и развойна дейност" в Софтуерна група Акстър. Специален гост бе Александер Июшек, кмет на община Мурска Собота, Словения и президент на Асоциацията на градовете и общините в страната, който говори за дигиталните иновации в сферата на туризма.

21-та конференция по е-управление се проведе със съдействието на: ДАЕУ, НСОРБ и Мрежата на асоциациите на местните власти в Югоизточна Европа (NALAS). Официални партньори бяха NDB, Акстър, Nikrama и Devin




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X